Маршъл Брус Матърс III (англ. Marshall Bruce Mathers III)(по-известен с името Eminem) е американски музикант, рап-изпълнител и рап-продуцент.Благодарение на Др. Дре - рапър и продуцент, Еминем се превръща в един от най-успешните рапъри в историята., роден на 17 октомври 1972 г. в Канзас-Сити, Мисури. Когато бил на 12, той и майка му се преместват за постоянно в Детройт. Почитател на рап музиката от малък, Eminem започва да я изпълнява едва на 14 години. Макар, че напуска училище още незавършил средно образование и започва работа за няколко години, той се съсредоточава над своята музика. Като тинейджер Маршал често е бил обект на подигравките на останалите в гетото. Изпаднал е за 9 дни в кома след схватка с няколко момчета. Eminem най-напред записва като част от Детройтския дует Soul Intent и прави своя солов албум през 1996 с независимото пускане на "Infinite". Албумът е последван скоро от "The Slim Shady LP", който го изтласква напред в ъндърграунд хип-хопа. Не маловажно е това, че той спечелва известност заради цвета на кожата си, и скоро става познат в рап музиката като следващата "голяма бяла надежда". След изпълнение на фриистайл рап състезание пред Лос-Анджелиската радиостанция, Eminem бива забелязан от Dr.Dre, силен играч на сцената на рап музиката.Dr.Dre подписва договор с Eminem и той става част от звукозаписна компания Aftermath.Dr.Dre започва да работи с младия рапър по ново CD, което съдържа много от песните от стария албум на Eminem "The Slim Shady LP" и от дебюта му "Infinite". "The Slim Shady LP" е пуснат на пазара на 23 Февруари 1999 г. Предшестван от успеха на песента "My name is", албумът печели второ място. С това Eminem получава тройна платина и печели две Grammy Награди - за "Най-добър албум" и "Най-добро солово представяне" ("My name is"). Еминем има аналогичен критичен и търговски успех с неговото второ главно пускане, "Marshall Mathers LP" (2000), от който продава близо два милиона копия в неговата първа седмица на пускане и става най-бързия продаван албум за всички времена. Критици похвалват албума за неговата интелектуалност и ироничност. Не закъснява и неизбежният резултат от такова широко разобличаване (особено сред почитателите на младия рапър) - провежда се дискусия за албума и неговото съдържание, което включва публично насилие, изрични сексуални препращания и противопоставеност над хомосексуалистите. Гей и Лезбийския Съюз Срещу Клевета (GLAAD) организираха протест на Музикалната Телевизия (MTV) и излъчването на клиповете на Eminem по MTV е задържано през Септември 2000. Еминем, изпълнява ролята на блондинка в един от клиповете си, и с това печели награда за най-доброто мъжко видео за песента, "The Real Slim Shady". На първо място е за най-продаван солов певец за същата година, Eminem печели Grammy Награди за "Най-добър рап албум" и "Най-добро солово представяне" ("The Real Slim Shady"). За личния живот на Маршал започва да се пише във вестниците през Юни 1999, по-малко от седмица след дебюта на платинения му "Мarshall Mathers LP", когато той бива задържан след кавга извън Детройт в нощен клуб. Август 2000, съдиите предложили Eminem да бъде наказан по обвинения в нападение с опасно оръжие и носене на скрито оръжие. На 14 Февруари 2001, Eminem се признава за виновен по обвинението за носене на скрито оръжие след преразглеждане на делото се постига съгласие да бъде пуснат като плати таксата за тежкото престъпление - нападението. Мичиганския съдия осъжда рапъра на две условни освобождавания на годината и му препоръчва де се лекува. През Септември 1999, майката на Еминем , Debby Mathers-Brig, регистрира 10 милиона долара за съдебни дела срещу нейния син. Mathers-Btig съди Eminem за това ,че той я е изклеветил в албума "Slim Shady LP". Разбира се, че тя използвала наркотици и случаят бива потулен. Бурната връзка на Eminem с неговата съпруга, Кim, завършва с встъпване в брак през 1999, но са живели заедно години преди това. Тяхната дружба служела за тема на няколко негови песни, включително "Kim", която рисува силен портрет срещу двойката. През Юли 2000, Kim Mathers бива настанена в болница след опит за самоубийство. Месец по-късно, Еминем поисква развод; Кim Mathers иска 10 милиона долара и пълно попечителства над тяхната дъщеря, Hailie, родена през 1995 г. Eminem не се съгласява да даде попечителството над младата девойка и Кim Mathers започва съдебен процес. Макар, че Eminem и Kim се помиряват през Декември 2001 година, тяхното примирие бива прекъснато, тя поисква развод през Март 2001. През 2005г те отново сключват брак но той се задържал точно 3 месеца.
За да стигне до сегашното си положение на най-богатия рапър, Еминем е трябвало да търпи много лишения. Преди да бъде забелязан от Дре, Маршал е работил като чистач, парите не са достигали дори за памперси на Хейли.
През 2006 Емinem загуби своя най-добър приятел - рапърът Прууф(Proof). Той бе убит в престрелка в детройтско заведение.
Еминем и Прууф са основатели на групата D12. Името на бандата произхожда от това че всеки от членовете й има по 2 имена ( напр. Marshal Mathers-Slim Shady) Proof е втория член на D12 след Bugz, който бива застрелян.
Еминем е имал дълготрайни вражди с много известни и неизвестни в България певци от рап сцената - Insane Clown Posse (Shaggy 2 Dope & Voilent J.), House of Pain (Everlast, DJ Lethal),Limp Bizkit (Fred Durst). Също така най-голямата му вражда е била срещу лейбъла на рап певец Ja Rule - Murda Inc. Самата вражда е "предадена" на Eminem и групата му D12 от тогава новото попълнение към лейбъла му Shady Records - 50 Cent,който дълго е враждувал със Murda Inc.

[редактиране] Деца
Хейли Джейд Скот - дъщеря на Еминем от бившата му жена Кимбърли Скот. Песните Mockingbird и Hailie's Song и целия албум The Slim Shady LP са посветени на нея.
Алейна Матърс - дъщеря на Кимбърли Скот от друг брак
Нейтън Матърс - полу-брат на Маршал

[редактиране] Музикални клипове
албум : Infinite
/
албум : The Slim Shady LP
Just 2001 г.
Guilty Conscience
албум : Significant Other (с участието на Limp Bizkit)
Break Stuff
албум : The Marshall Mathers LP
The Real Slim Shady
The Way I Am
Stan
албум : Devil's Night (С участието на D12)
Shit On You
Purple Hills
* Cleanin' Out My Closet
White America
Sing For The Moment
Superman
Business
албум : 8 Mile
Lose Yourself
албум : D12 World (С участието на D12)
My Band
40 Oz.
How Come
Git Up
U R The One
албум : Encore
Just Lose It
Mosh
Like Toy Soldiers
Mockingbird
Ass Like That
албум : Curtain Call
When I'm Gone
Shake That (feat. Nate Dogg)
албум: The RE- UP
No Apologies
You Don't Know

[редактиране] Външни препратки
Официални сайтове:
Официален сайт на Еминем
http://www.aftermath-entertainment.com/
http://www.shadyrecords.com/
Сайтове за новини:
AfterMathMusic.com
Detroit Free Press Eminem News Collection
Колекция от новини за Еминем
Eminem-Site.Com (на Френски език)
Eminem Portal
Снимки
Eminem at the Source awards in 1999
Еминем и Елтън Джон след представянето на "Стeн", 2001 г. - наградите на Грами
Други
Eminem в Internet Movie Database

Рамщайн

Rammstein
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Rammstein

Информация
От
Германия
Стил
Индъстриал метълTanz-Metall
Години на активност
1994 - до наши дни
Музикален издател
Motor MusicRepublic RecordsSlash Records
Уебсайт
rammstein.com
Актуален състав
Тил ЛиндеманКристиан "Флаке" ЛоренцКристоф "Doom" ШнайдерРихард З. Круспе-БернщайнОливър "Оли" РиделПаул Х. Ландерс
Rammstein или Рамщайн е немска индъстриъл метъл група, създадена в Източен Берлин през 1993 година. Освен с тeжкия си звук групата се отличава и с осезаемо присъствие на голяма доза театралност и драматизъм в музиката, подсилена с изпъкващи електронни кийбордове. Структурата на песните е подобна, състояща се от тежки насечени рифове, повтарящи се през по-голямата част на песента на фона на хаотични кийбордове и припев, най-често повтарящ една и съща фраза. Групата остава известна и като най-известната немска банда за всички времена. Текстовете са агресивни, мрачни, понякога вулгарни и със открита сексуална насоченост, а нерядко гротескни и стряскащо реалистични. Любовни теми също се срещат, но са представени най-често от своята тъмна страна. Вокалите са главно минорни и груби, почти изцяло на немски език.
Съдържание[скриване]
1 История
2 Дискография
2.1 Албуми
2.2 Видеография
3 Външни препратки
//

[редактиране] История
Групата води началото си като страничен проект, осъществен от шестима източногерманци. Това са Рихард Круспе-Бернщайн (китарист), Кристоф Шнайдер (барабанист), Оливер Ридел (бас китарист), Паул Ландерс (китара), Кристиан Лоренц (клавир) и Тил Линдеман (вокал). Негласен инициатор на проекта се води Рихард Круспе, макар последният да отрича своята водеща роля при сформирането на групата, заявявайки, че Rammstein не се върти около някакъв лидер.
Името си групата не получава от трагедия, разиграла се в натовската база Рамщайн (Ramstein), Италия на 28 август 1988 г., въпреки твърде разпространеното схващане. В едноименното парче на групата (Rammstein, което е и първото им) се разказва за тази трагедия, но самите изпълнители казват, че сегашното име няма нищо общо с трагедията.
Първоначално групата се е казвала Ramstein, но в последствие се прекръстват на Rammstein (ramming stone).

Концeрт на Рамщайн през 2005 год.
Една година след събирането на групата, през 1994 излиза първият им албум - Herzeleid (Мъка). Той съдържа 11 песни. Следва албумът Sehnsucht (Копнеж), излязъл през 1997, включващ хитовата Du Hast, превърнала се в най-комерсиалния успех на групата, като е записана дори версия на английски език, както и множество други ремикси. Du Hast (ти имаш) може да се разбере също и като Du Hasst (ти мразиш), от където идва и оригиналността на песента. Песента им Hallelujah(Алилуя) участва в саундтрака на Resident evil. В бонус версията на албума присъства също английска версия на песента "Engel". Една година по-късно групата изнася един от най-добрите си концерти на живо в Берлин (Live Aus Berlin '98), издаден на CD и DVD.
За новото хилядолетие е предназначен албумът Mutter (Майка), съдържащ също 11 песни, между които избраната впоследствие за песен на хилядолетието Mein Herz Brennt (Сърцето Ми Пламти).
През 2004 година излиза албумът Reise, Reise (Пътувай, пътувай или Ставай, Ставай-аналогично двусмислие като в Du Hast). Песента Mein Teil (Моята част/парче/опашка-отново двусмислие със сексуален контекст) е създадена по действителен случай с нашумялото преди време убийство, свързано с канибализъм. Клипът към песента разбужда духовете на мнозина. С не по-слабо въздействие, но предизвикващо коренно различни чувства е и видеото към песента Ohne Dich (Без теб). В албума за пръв път присъства изцяло акустична песен с подчертано блусарски влияния - "Los", а парчето "Amerika" (съдържащо реплика на английски език в припева) е брутална гавра с американската държава, народ и традиции.
Последният, настоящ албум Rosenrot (Червенорозка) излиза в края на 2005 година. Първоначално плануван като продължение на предния албум и дори носещ работно заглавие Reise, Reise Vol. 2, в крайна сметка Розенрот получава заглавието си от едноименната песен. Текстът й представлява сплав между приказка на Братя Грим и стихотворение на Гьоте. Приказната тенденция е продължена и в друга песен от новия албум - Hilf Mir (Помогни Ми) - в нея са използвани мотиви от Struwwelpeter.

пироефектите използвани от групата по време на едно от изпълненията им на песената Feuer frei! през 2004 год.
Запазена е и традицията от Reise, Reise за присъствие на по-нестандартна песен - в тази роля се въплъщава песента Te Quiero Puta! (Обичам те, курво!), изпълнявана изцяло на испански език. За написването й е помогнала тайнствената приятелка на Тил, която говори испански и за която той казва в интервю за "Плейбой", че е намерил човека, с който иска да прекара остатъка от живота си. Отново е повдигната темата за хомосексуализма - Mann Gegen Mann (Мъж срещу мъж). Песните Spring (Скачай) и Zerstoeren (Унищожавай!) са емблематични за целия албум; присъстват и две "оди" - Benzin (Бензин) - посветена именно на огнената течност поради мащабните пироефекти, използвани от Рамщайн в живите им изпълнения, и Ein Lied (Една Песен) - творба, посветена на всички фенове на групата.

[редактиране] Дискография

[редактиране] Албуми
Herzeleid (1995)
Sehnsucht (1997)
Live aus Berlin ( 1999 )
Mutter (2001)
Reise, Reise (2004)
Rosenrot (2005)

[редактиране] Видеография
Live aus Berlin ( 1999 )
Lichtspielhaus ( 2003 )
Völkerball ( 2006 )

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с
мултимедийно съдържание за Rammstein
Официален сайт на групата(Немски)
Официален сайт на групата(Английски)
Официален сайт на Rammstein в България
Български фен-сайт
Австрийски сайт
http://www.herzeleid.com/
Статия за Рамщайн в laut.de
Австралийски фен-сайт
RammsteinSite.com
Текстове на песни на Rammstein

Линкин Парк
Картинка:Lp logo.png
Информация
От
Агура Хилс Калифорния, САЩ
Стил
Нео-метълРапкоралтернатив метъл
Години на активност
1996 - до наши дни
Музикален издател
Уорнър БрадърсMachine Shop Recordings
Уебсайт
официален сайт
Актуален състав
Честър БенингтънМайк ШинодаРоб БъртънДжоузеф ХанБрад ДелсънДейв"Феникс"Фарел
Linkin Park - е американска група. Повечето критици ги определят като нео-метъл. Linkin Park добавят, че главната им цел е да създават нещо между метъл и рап. Първият им албум се казва „[[hybrid Theory]“„текст“. Linkin Park използват ясни текстове. Причината за това обяснява Майк: „Искахме нещо по-ефектно, опитвахме се да напишем колкото се може по-чисти текстове, което ни позволи да опишем съвсем друг свят, позволи ни да опишем чувствата, които преживяваме. С това обаче не искаме да бъдем против този, който използва тежки текстове“. Казва, че всеки е дал всичко от себе си за развитието на групата.
Съдържание[скриване]
1 Началото
2 Внезапния успех
3 Метеора, Collision Course
4 Награди
5 Източници
6 Дискография
7 Външни препратки
//

[редактиране] Началото
Началото е поставено през 1996 в гимназията в Агура Хилс (Калифорния), когато фенът на твърд метъл Брад Делсън и рапърът Майк Шинода решили да създадат група на име „Ксеро“ (Xero).Xero е първоначалното име на групата Linkin Park. Нейни членове са Майк Шинода, Брад Делсън, Роб Бъртън, Джоузеф Хан. След пристигането на другия вокалист в групата, Честър Бенингтън, тя е преименувана на Hybrid Theory, след това и на Linkin Park, поради проблеми с патента на името (вече е съществувала група Hybrid). Но така кръщават първия си албум. По-късно в групата идват още четири момчета: Роб, учил в същото училище, който заедно с Брад бил част от друга група („Реларив Дегрий“), Джоузеф Хан, запознал се с Майк в училището по изкуство в Пасадена, САЩ, съученик на Брад от гимназията и Марк Уейкфилд. Последният обаче напуска групата, оставайки добър приятел на останалите момчета. Финикс също напуска групата за кратко време, свирейки за „Снакс“. Завръща се след излизането на „Hybrid Theory“ (за това всъщност на обложката на албума той не е сред другите момчета). Последният присъединил се в екс-„Xero“, преименувани през това време на „Hybrid Theory“, е Честър Бенингтън, родом от Аризона. След като чул техни парчета, за които разбрал от приятел, се присъединил към групата, която го одобрила след прослушване по телефон. (На въпрос дали това е вярно, Майк отговаря уклончиво и предпочита да запази привличането на Честър в групата в тайна). Именно той измисля името „Linkin Park“, когато са принудени да променят името си, поради вече съществуваща група „Hybrid“. Идеята е била, че всички от групата са минавали край известния Линкълн Парк всеки ден и са решили, че им трябва подобно име.
Преди да станат част от Linkin Park, членовете на групата са имали вече опит в музикалната сфера: Честър бил част от „Грей Дейз“, с която започнал своята кариера на 16-годишна възраст. Всички други членова са свирили в различни групи. Първият концерт на групата е бил „Whisky a go-go“ в Лос Анджелис (когато били все още „Xero“). Вследствие Linkin Park имали много сценични прояви, което привлякло вниманието на Уорнър Брадърс, които сключили договор с групата за албума „Hybrid Theory“, продуциран от Дон Гилмор (продуцент и на албума „Meteora“).

[редактиране] Внезапния успех
На 24 октомври 2000 г. излязъл в САЩ дебютният албум на Linkin Park - " Hybrid Theory". Първия сингъл от албума бил "One Step Closer" В началото на 2001 г., Фарел се присъединил отново към групата. В същото време излязъл вторият сингъл - "Crawling", който донесъл на групата награда Грами за "Най-добро Хард-рок изпълнение" през 2002 . В средата на 2001 групата издала третия си сингъл - "In The End". Това бил най-големия хит и бил една от най-често "завъртаните" песни на 2001г. Клипът към песента бил режисиран от Нейтън "Карма" Кокс и Хан. Той показвал групата, която свирела на върха на огромна статуя в дъжда. В началото на 2002 групата започнала първото си по-известно турне наречено "Projekt Revolution". В турнето взели участи Адема, Cypress Hill, The Apex Theory и DJ Z-trip. По време на турнето Шинода и Хан направили съвместен проект с The X-Ecutioners върху песнта "It's Going down". Малко след турнето, групата се отправила към студиото за пръв път от началото на 2000г. След като му били изпратени няколко ремикса на песни на Linkin Park, Шинода решил да пусне албум-ремикс. В началото той искал да ремиксира само няколко песни, обаче благодарение на окуражаването от Делсън и Хан, Шинода решил да направи още една крачка в реализирането на този проект. Проектът, който носел името "Reanimation", включвал по един ремикс за всяка песен от "Hibryd Theory", както и на песните "My December" и "High Voltage". Всяка песен била миксирана от различни изпълнители. Имало слухове, че Шинода получил над 50 ремикса и той собственоръчно избрал най-добрите от тях. Само 2 от ремиксите, които не били включени в албума били издадени. Това били ремксът на "Points of Authority" от Crystal Method и ремиксът на "By Myself" от Мерилин Менсън. Готовия проект излязъл на 30 юли 2002г. и първият му сингъл бил "Pts.of.Athrty", направен от Jay Gordon.

[редактиране] Метеора, Collision Course
Групата се появяват в студиото в средата на 2002г и унищожават новия си албум. Името му било пазено в тайна до декември, където станало ясно че албумат се нарича "Meteora" (Метеора - група от манастири, построени високо в скални образувания в Гърция. Те научили за тях от списания.). "Това е едно възвишено, мистично място," - казва Делсън, "Мисля, че тези хора, които чуха името, но не знаеха за какво става въпрос, усетиха енергията в това име. Мислим, че точно това име съвпада с духа, който искахме да създадем." Първият сингъл на албума - "Somewhere I Belong", излязъл през февруари 2003г. На 25 март 2003, Метеора бил пуснат на пазара и дебютирал на първо място в класациите, след като през първата седмица се продали над 810 000 копия. Общо се продали около 11 милиона по целия свят, повече от половината от които били в САЩ. След пускането на албума, групата потеглила на своя втори "Projekt Revolution", заедно със Blindside, Mudvayne и Xzibit. "Faint" бил издаден като сингъл малко след турнето. След турнето, групата се присъединила към Металика на техния "Summer Sanitarium Tour" през 2003 заедно с Limp Bizkit, Deftones и отново Mudvayne.

[редактиране] Награди
2001 – награда „Грами“ за най-продаван албум „Hybrid Theory“ за годината (14 милиона копия за една година)
2001 – Kerrang за „Най-добър интернационален новодошъл“
2001 – Rollingstone Award за "Най-добра Хард Рок/Метъл група"
2001 – Rockbjornen за "Най-добър албум" (Швеция)
2001 – Rockbjornen за "Най-добра група" (Швеция)
2001 – BLITZ Award за "Най-добър интернационален нов артист" (Португалия)
2002 – Swedish Hit Music Awards за "Най-добър Хард Рок"
2002 – Grammy за "Най-добро Хард Рок изпълнение" за песента "Crawling"
2002 – Emma за "Най-добър чужд артист на годината"
2002 – ECHO за "Най-добър интернационален Нео метъл/Алтернатив артист" (Германия)
2002 – TMF Award за "Най-добра интернационална Рок група" (Холандия)
2002 – World Music Award за "Световна, най-много продавана Рокгрупа"
2002 – MTV Asia Award за "Най-добър пробиващ артист"
2002 – Billboard Music Award за "Модерен Рок артист на годината"
2002 – MTV Brazil Award за "Най-добър интернационален видео клип" (In The End)
2002 – MTV Award за "Най-добър Рок видео клип" (In The End) (САЩ)
2002 – Clear Top 10 Award за "Невероятен интернационален успех" (Индонезия)
2002 – MTV Europe Award за "Най-добра група"
2002 – MTV Europe Award за "Най-добър Хард Рок"
2003 – Kerrang Award за "Най-добър интернационален артист"
2003 – MTV Asia Award за "Най-добър Рок артист"
2003 – MTV Asia Award за "Най-добър видео клип" (Pts.Of.Athrty)
2003 – MTV Award за "Най-добър Рок видео клип" (Somewhere I Belong) (САЩ)
2003 – American Music Award за "Любим артист - Алтернативен Рок"
2004 – MTV Asia Award за "Най-добър Рок артист"
2004 – MTV Asia Award за "Най-добър видео клип" (Somewhere I Belong)
2004 – MTV VMA Viewer's Choise (Breaking The Habit)
2004 – MTV American Music Awards "Любим Нео метъл/Алтернатив артист"
2004 – MTV Europe Award за "Най-добра рок група"
2004 – Radio Music Awards на Rock Alternative Radio за "Най-добра песен на годината" (Numb)
2004 – Radio Music Awards на Rock Radio за "Най-добър артист"
2005 – MTV VMA Japan за "Най-добър видео клип" (Breaking The Habit)
2005 – MTV VMA Japan за "Най-добър съвместен видео клип" (LP/Jay-Z - Numb/Encore)

[редактиране] Източници
http://linkinpark-bg.tk/ – с разрешение на авторите

[редактиране] Дискография
Hybrid Theory EP (1999) (първото EP на групата)
Hybrid Theory (2000)
Reanimation (2002) (албум с ремикси)
Meteora (2003)
Live in Texas (2003) (лайв албум)
Collision Course (2004) (EP съвместно с Jay-Z)
Minutes to Midnight (2007)

Еванесенс

Състав
Сегашни членове:
Ейми Лий - вокали и пиано (основател)
Трой МакУолхърн - китара
Тим Маккорд - бас китара
Уил Хънт- барабани
Тери Балсамо - китара
Бивши членове:
Бен Муди - главен китарист (основател, напуснал Октомври 2003)
Дейвид Ходжес - клавир (напуснал Декември 2002)
Уилям Бойд - бас китара
Роки Грей - барабани(напуска през 2007)
Джон ЛеКомпт - китара(напуска през 2007)

[редактиране] История
Групата е основана от Ейми Лий и главния китарист - Бен Мууди. Двамата се срещнали на лагер в Арканзас, където Мууди чул как Лий свири на пиано песента „I'd Do Anything for Love“ (But I Won't Do That) на Мийт Лоуф.
Двамата открили, че имат едни и същи интереси, и че споделят любовта си към Джими Хендрикс и Бьорк. Така те започнали да пишат заедно песни (първата е била "Solitude" (самота) написана от Ейми последвана от "Understanding"(Разбиране) от Бен Мууди, "Give Unto Me" на Ейми Лий, и четвъртата песен на написана заедно от тях е "My Immortal" (Моето Безсмъртие). Парчетата са били многократно променяни, както и текста и музиката към него, заради тази причина имената и на двамата са включени в надписите на албумите им.
Известно време те не успяват да открият други музиканти, които да работят заедно с тях и нямат достатъчно средства, за да наемат професионални музиканти, което е и причината в началото да не правят изпълнения на живо. Групата получава покана за платено участие благодарение на влизането на две свои песни в местните музикални класации. Преди да се спрат на името Evanescence Ейми Лий и Бен Мууди минават през още няколко имена, между които "Childish Intentions" и "Stricken".
Първият им цялостен албум - Origin излиза през 2000 г. остава почти неизвестен. Групата издава и две EP-та, но и те не се продават особено добре. Интересен факт е че Origin и EP-тата съдържат демоверсии на някои от песните от техния албум Fallen, който за първи път прави името на групата доста популярно в музикалните среди.

[редактиране] Fallen

Обложката на албума Fallen
Fallen e името на втория албум на групата. За разлика от албума Origin, Fallen става шест пъти Платинен албум и се задържа необичайно дълго време в музикалните класации в САЩ и по целия свят. От този албум са продадени повече от 12 милиона копия по цял свят.
Дебютния сингъл от албума - "Bring Me to Life" става хит в САЩ и се класира на пето място в американската музикална класация на Billboard. Песента е включена в саундтрака на филма „Daredevil“ заедно с дори по-известната им песен "My Immortal" (класирана на седмо място в САЩ). След излизането на албума Fallen Evanescence е отличена с награди Грами за най-добро хард рок изпълнение и за най-добър нов изпълнител.

[редактиране] Изпращане
На 22 октомври 2003 година, Мууди напусна групата по време на Европейското им турне. Причините, поради които е напуснал групата били "творчески различия". В интервю след няколко месеца Лий каза: "Има понятие, че ако нещо не се промени, то ние не бихме могли да направим следващ албум."
Tогава Лий спомена също, че напускането на Мууди е било дори облекчение, защото той е създавал напрежение в групата. Тери Балсaмо от Cold се присъединил към групата, замествайки Бен. Неотдавна Мууди признал, че страдал от вид смущение и е бил в криза в деня, когато напуснал Evanescence.

[редактиране] Хрониките на Нарния
Ейми Лий била помолена да напише основната музика за новата версиа на "Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата, и Гардеробът", но била отхвърлена от продуцентите защото изглеждала "много тъмна и епическа" музика. Лий имала възможността да промени музиката, но решила да не го прави, защото не искала да излага на риск творчеството си. Продуцентите изявили, че ще използват парчето Going under за саундтрак, но никога не били го направили. Както и да е, парчето било използвано за клипа на филма "Тристан и Изолда", но пак - не като саундтрак, а само като "драскотина" от саундтрака. Лий намекнала на феновете си, че може някога да чуят музиката към Нарния в бъдеще, или ще я качи на EvBoard, като "повече материал за албума".

[редактиране] The Open Door
Завърши работата на Evanescence върху третия им албум, озаглавен The Open Door. Албумът прогресираше бавно поради няколко причини: групата иска повече време, за да го направи уникален; здравословни проблеми на китариста Тери Балсамо; спора около уволнението на техния предишен мениджър.
Официалната дата за излизането на албума е 3 октомври 2006. Първият сингъл - Call me when you're sober тръгна по световните радиостанции в началото на август 2006.
В албума са включени следните песни: 1. Sweet Sacrifice
2. Call Me When You're Sober
3. Weight of the World
4. Lithium
5. Cloud Nine
6. Snow White Queen
7. Lacrymosa
8. Like You
9. Lose Control
10. The Only One
11. Your Star
12. All That I'm Living For
13. Good Enough
14.The Last Song I'm Wasting On You (бонус песен за iTunes)
Официалната дата за излизане на албума е 3 октомври 2006.

[редактиране] Християнска Дискусия
От самото начало от много хора се обмисляло дали е част от Християнската рок сцена - и за малко време пускан в светите магазини - групата изяснила, че не са искали да бъдат разглеждани като християнска рок група, особено след дискусията когато Мууди се заклел по време на интервю. Малко след това светите магазини премахнали Evanescence от рафтовете си.

[редактиране] Сравнения
Групата обикновенно е сравнявана с нeо-металистите - Linkin Park, но много фенове твърдят, че това сравнение е погрешно, защото е базирано само на техния сингъл Bring me to Life, който е воден от Paul McCoy от 12 Stones рапирайки по време на песента. Това не се отразява толкова на тяхната друга музика, както Fallen така и тяхното по-ранно творчество. Evanescence също са били сравнявани с други групи като: In Winter, Lacuna Coil, Nightwish, и Within Temptation, всички те включват женски вокал и тъмни текстове, но тези групи са били по-често определяни по-скоро като симфоничен/готик метъл, а не като рок.
По време на живи изпълнения, Evanescence често изпълняват кавъри от модерни прог/творчески групи, като A Perfect Circle и KoRn. Също така са направили кавъри на много покойни групи като Soundgarden и Smashing Pumpkins. Поради неясна причина тяхната музика не е на разположение за легално теглене от интернет.

[редактиране] Външни препратки
Официална американска страница
Официална британска страница
Официална австралийска страница
"Bring me to life" (Съживи ме) и "Tourniquet" (Турникет) - Рок Ам Ринг на живо в YouTube

MAIDEN

Айрън Мейдън (от английски Iron Maiden, в превод Желязната девица, наименование на средновековен уред за мъчения) са една от най-големите, най-успешните и най-продаваните (повече от 70 милиона копия по целия свят) хеви метъл групи на всички времена. За сега групата е издала 14 студиини албума, 4 компилации "най-доброто", 9 лайф албума и 4 бокс сета. Спечелили са наградата Ivor Novello Award за международни постижения за 2000г.
Талисманът на Мейдън, Еди, е станал основна фигура на обложките на групата, а присъства и на концертите. Първоначално Еди бил нарисуван от Дерек Ригс, но има множество въплъщения и от Мелвин Грант. Той също участва и вкомпютърната игра Ed Hunter, както и в много книги, комикси и други търговски продукти.
Айрън Мейдън стават известни благодарение на отличиния си стил. Мелодичните рифове в стила на хеви метъла, текстовете и вокалите се разпознават веднага. Бандата е известна и със земния подход към музиката си, енергичните и незабравими концерти, както и със своята отдаденост и преданност към феновете.
Много от текстовете на песните са за историята на Англия или са основани на книги или филми като:"Children of the Damned", "The Duellists", "The Clansman", "Aces High", "Paschendale", "Revelations", "The Loneliness of the Long Distance Runner","The Wicker Man", "The Prisoner", "Lord of the Flies", "Where Eagles Dare", "From Here To Eternity", "Out of the Silent Planet", "To Tame A Land" (по романа на Франк Хърбърт "Дюн"), "The Trooper" (по стихотворението The Charge of the Light Brigade от лорд Тенисън), "Rime of the Ancient Mariner" в която са използвани думи от Самюел Кулридж, и "Man on the Edge" (по филма Falling Down).
Групата е откривала и някои от основните музикални събития като Озфест (Ozzfest), Монстърс ъф рок(Mosters of Rock), Рок ин Рио(Rock in Rio) и Доунлоад фестивал (Download Festival).
Айрън Мейдън са на 24-то място в класацията на VH1 "100-те най-велики артисти/групи на хард рока", а според списание Kerrang са най-добрата група за последните 25 години. А също така са на четвърто място в класацията на MTV "10-те най-велики хеви метъл банди на всички времена"
Съдържание[скриване]
1 История
1.1 Първоначален Успех
1.2 Следващия Етап
1.3 Експериментации
1.4 Упадъкът
1.5 Вятърът на Промените
1.6 Отново Заедно
1.7 Новото Хилядолетие
1.8 A Matter of Life and Death
2 Състав
2.1 Оригинален
2.2 В момента
3 Айрън Мейдън в България
4 Дискография
4.1 Студийни албуми
4.2 Изпълнения на живо
4.3 Компилации
4.4 Видео/DVD
4.5 Сингъли
5 Виж Също
6 Външни препратки
//

[редактиране] История
Пътят от началото да наши дни е дълъг и започва през 1975г, след като басистът Стив Харис напуска старата си група (Smiler), понеже не приемали много от песните които той пишел. Името му хрумнало, докато гледал адаптация на "Човека с желязната маска" и се сетил за средновековния уред за мъчения.
Харис и китариста Дейв Мъри са хората, които са участвали в групата най-дълго. Съставът на групата е променян общо 12 пъти през 70те години. Тогава те свирели в Лондонския Ийст енд (East End), търсейки постоянния състав на групата. Въпреки, че Мейдън са метъл група повлияна от Лед Цепелин (Led Zeppelin), Дийп Пърпъл (Deep Purple), Куин (Queen), Джудас Прийст (Judas Priest), Блек Сабат (Black Sabbath), Йес (Yes) първоначалното им звучене се приближавало повече до пънка. Оригиналният вокал Пол Дей бил заменен от Денис Уилкок, който бил голям фен на Кис (Kiss) и използвал огънени ефекти, грим и фалшива кръв на сцената. Той бил първото вдъхновение за Еди. Нямало певец, който да притежава певчески способности и присъствие на сцената, за да се развива групата. Това се променило през 1978г, когато Харис и Мъри приели в групата пънк певеца Пол Диано и барабаниста Дог Сампсън.
По това време Мейдън били истинска сензация в Англия. Вече свирели от три години, но все още не били записали музиката си. В навечерието на 1978г, бандата записала един от най-известните демо записи в историята на хард рока - The Soudhouse Tapes. Само с четири песни групата продала пет хиляди копия само за няколко седмици, след това оригиналите стрували хиляди долари (до пре-издаването през 1996г.). Две от парчетата ("Prowler" и "Iron Maiden")стигнали първо място в Английските метъл класации. Първота им появяване в албум било в компилацията Metal for Muthas излезнал през 1980г. съдържащ две по-ранни версии на "Sanctuary" и "Wrathchild".
В групата се присъединявали различни китаристи към Мъри. Това приключило с пристигането на Денис Стратън. Групата искала да подпише с Ейдриън Смит, но той отказал понеже пеел и свирел със собствената си група. Стратън довел със себе си и нов барабанист - Клив Бър. В този състав групата влезнала в звукозаписното студио, след като подписали договор с EMI през ноември 1979г, който продължава и до сега.

[редактиране] Първоначален Успех

Първият албум
Невероятния "Iron Maiden" излиза през 1980г. и е абсолютен успех сред феновете и критиката. След този албум групата става един от основните представители на Новата Вълна на Британския Хеви Метъл (New Wave of British Heavy Metal). Групата откривала турнето на Kiss (Unmasced Tour) и отделни концерти на Judas Priest. След турнето с Kiss, Денис Стратън бил изгонен от групата поради творчески различия, а на негово място дошъл Ейдриън Смит.
Той внесъл по-остър и тежък звук в групата, който бил напълно различен от бавното, блус звучене на Мъри. Една от запазените марки на групата е "двойната водеща китара", въведена от Тин Лизи и Уисшбоун Аш и доразвита от Джудас Прийст и Мейдън.
През 1981г. излиза втория албум на групата - "Killers". Той съдържал отдавна написани парчета, които не били включени в първия албум. Само две песни написани специално за албум (едноименното парче и "Murders in the Rue Morgue").

[редактиране] Следващия Етап
Както много други групи, така и Мейдън пиели много алкохол в ранните си дни. За сметка на това рядко употребявали наркотици, а Стив Харис твърди, че никога не е опитвал. Изключение прави само Пол Диано, който демонстрирал изключително саморазрушително държание най-вече поради употребата на кокаин. Изпълненията му започнали да се влошават, точно когато бандата била на път да пробие в Америка. И така в края на 1981г. Пол Диано бил заменен от бившия вокалист на Samson Брус Дикинсън. Легендарният DJ Томи Ванс казал на Дикинсън да не се присъединява към групата — съвет който не бил приет. Дебютният албум на Дикисън с Айрън Мейдън (The Number of the Beast) е считан за класика в хеви метъла. Този албум им донесъл световна популярност и съдържал хитове като „The Number of the Beast“, „Run to the Hills“ и „Hallowed Be Thy Name“. За втори път групата поема на световно турне в САЩ, Канада, Австралия и Япония. Турнето било придружено от много спорове и обвинения от религиозни общества, заклеймявайки Айрън Мейдън като сатанинска група, поради мрачните текстове, които се прдполагало, че са думи на Сатаната. Твърденията се въртели основно около едноименната песен, в която всъщност се говори за лош сън. Членовете на групата се опитали да се защитят казвайки, че става въпрос за един кошмар на Стив Харис, но обвиненията продължили. Дори група християнски активисти изгаряли записи на Мейдън и Ози Озбърн. Тези спорове, за съжаление, са основната причина за стереотипът, че хеви метълът е въплащение на Сатаната. Всъщност повечето от обвиненията са на основата на погрешна интрепретация на текста и страх от агресивната и енергична природа на музиката.
На същото турне, продуцентът на групата Мартин Брич катастрофирал с хора отиващи на църква. Сумата за поправката възлизала на £666, но той отказал да плати.

Oбложката на Peace of Mind 1983
След турнето барабаниста Клайв Бър бил заместен от Нико Макбрейн. Така групата се върнала в звукозаписното студио, за да запише още четири мулти-платинени албума:"Piece of Mind", съдържащ "Flight of Icarus" и "The Trooper" (1983), "Powerslave" съдържащ "2 Minutes to Midnight", "Aces High", и "Rime of the Ancient Mariner" (1984), двойният лаф албум "Live After Death" (1985), и експерименталния, "Somewhere in Time" (провокиран от Ейдриън Смит)(1986) съдържащ "Wasted Years."
Обвиненията в сатанизъм не спрели - имало много спорове за окултното послание в музиката по онова време, което се откривало най-често като се пускал записа на обратно. В албума "Piece of Mind" посланието било поставено преди песента "Stil Life" и било просто шега. Ако пуснете парчето на обратно, ясно ще чуета барабаниста да казва:"Hmm, Hmmm, what ho sed de t'ing wid de t'ree bonce. Don't meddle wid t'ings you don't understand". По-късно, Макбрейн признал, че това е "великото" му впечатление от Иди Амин Дада, което в превод означава:"Защо, казало чудовището с три глави, се бъркате в неща, които не разбирате".
Също така, албумът "Piece of Mind" ги въвлякъл в спор с писателя Франк Хърбърт, понеже групата искала да запише парче кръстено на книгата "Дюн". Не само, че отказал, Хърбърт отказал дори реплики от книгата да се появят като интро към песента. Молбата на Стив Харис била посрещната с острия отговор на агента:"Не. Защото Франк Хърбърт не харесва рок банди, особенно хеви рок банди и особенно банди като Айрън Мейдън". И така песента излиза на бял свят през 1983г. под името "To Tame a Land".

[редактиране] Експериментации
През 1988г. групата опитала различен подход към седмият си студиен албум, озаглавен "Seventh Son of a Seventh Son". Това е концептуален албум, разказващ историята на дете с магически способности, по мотиви от книгата "Седмият син" на Орсън Скот Кард. За пръв път групата използва кийборд при записите. Също така групата оглавява фестивалът Монстърс ъф Рок (Monsters of Rock). За да завършат първите си десет години Мейдън издават "The First Ten Years" - поредица от 10 диска и грамофонни плочи.

[редактиране] Упадъкът
За пръв път от седем години бандата променя състава си заради напускането на китариста и бек вокала Ейдриън Смит. Бившият китарист на Гилан,Яник Гърс е избран за ново попълнение и с него през 1990г. издали "No Prayer for the Dying". Този албум връщал групата към по-старото, по-твърдо звучене на групата. Също така Брус Дикинсън започва да експериментира в много от песните, придавайки по-агресивно и тежко звучене от оперния си стил, който бил станал запазената му марка. Въпреки това групата се сдобила с първият си (и единствен до момента) хит сингъл "Bring Your Daughter to the Slaughter". Песента държи рекорда за най-бързо изкачване до номер едно и за най-бързо изпадане от класацията - всичко само в растояние на няколко седмици. Първоначално песента била написана и записана от Брус Дикинсън за петия филм от поредицата "Кошмарите на Елм стрийт" (Nightmare on Elm Street).
Преди излизането на "No Prayer for the Dying" Брус Дикинсън офицaлно обявява започването на сoловата си кариера с Яник Герс като китарист. През 1991г. Дикинсън прави самостоятелно турне и се завръща за записването на албума "Fear of the Dark". Излезнал през 1992г. албумът се радвал на популярност сред феновете, особенно едноименното парче и "Afraid to Shoot Straingers".
През 1993г. Брус Дикинсън окончателно напуска груnaта, за да се отдаде на соловата си кариера. Въпреки това Брус се съгласил да остане за едно последно турне и два лайф албума. Първият "A Real Live One" включвал парчета от 1986г. до 1992г. и излезнал през Март 1993г. Вторият "A Real Dead One" включвал парчетата от 1975г. до 1984г. и излиза след като Дикинсън вече е напуснал групата. Последното му шоу с групата било на 28.08.1993г. записано и излъчено от ВВС, а след това и на видео под името "Rising Hell Magician Simon Drake", кулминацията на което била "смъртта" на Брус в желязна девица (Iron Maiden).

A real dead one - 1993

[редактиране] Вятърът на Промените
Групата прослушала десетки вокали, между които и Дъги Уайт от Рейнбоу и Джеймс Лабри от Дрийм Тиътър, но те отказали. Най-накрая, през 1994г. се спрели на Блейз Бейли от Wolfsbane. Той имал съвсем различен стил в старата си група и феновете го приели със смесени чуства. След три годишно мълчание бандата се завръща през 1995г. с незабравимия "The X Factor". Като цяло той бил по-мрачен, по-дълбокосмислен и по-интроспективен от обикновенно. Главният текстописец Стив Харис преминавал през тежък период в личен план (развод и смъртта на баща му) и това се отразило в музиката му. Албумът започвал с епичното 11-минутно парче "The Sign of the Cross", което според мнозина е класика в жанра. Първият концерт за новия албум бил на 28.09.1995г. в Йерусалим.
Групата прекарала по-голямата част от 1996г. в турнета, за да се завърне в студията през 1998г, за да за пише "Virtual XI". За съжаление албумът не съдържа запомнящи се песни. Само "The Clansman" и "Futureal" останали на сцена, а достиженията им в класациите било крайно незадоволително. "Virtual XI" бил първият албум на групата който достигнал продажби от един милион копия - това била смъртната присъда на Бейли.

[редактиране] Отново Заедно

Брус Дикинсън
През февруари 1999г. Бейли напуска групата по взаймно съгласие. Причината за напускането му било незадоволителното представяне на сцената - гласът му не можел да издържи цяло турне на Мейдън. След това груапата обявила завръщането на Брус Дикинсън и Ейдриън Смит. Така се възраждал съставът от 80-те, като в добавка имало и трети китарист - Яник Герс.

[редактиране] Новото Хилядолетие
През 2000г. нов период започнал за групата с албума "Brave New World". Албумът бил по-дълъг, текстовете включвали мрачни и социални теми и показал прогресив-метъл страната на Мейдън. Групата тръгнала на турне, което приключило през януари 2001г. на прочутия фестивал Rock in Rio, където Мейдън свирили пред повече от 250 000 души.
Прогресив вълната се продължила и в следващия албум - "Dance of Death". Въпреки, че не успя да стане дори златен по продажби в САЩ, той станал платинен в няколко други държави и показал на света, че Айрън Мейдън все още е една от големите групи в хеви метъла. В последствие и двата албума били наречени "Най-добър метъл албум" съответно за 2000г. и за 2003г. от Metal-Rules.com.
През 2005г. групата обявява световното си турне по случай 25 години от излизането на първият си албум и 30 години от основаването на групата. Сингълът "The Number of the Beast" бил преиздаден и се заковал направо на трето място в Британските класации. След това групата тръгва на път за ново турне за DVD-то "The Early Days" с изпълнения главно от периода 1975-1983.
Също така групата свирила на 10-тия Озфест, преди Блек Сабат (от 15 Юли до 20 август 2005). Няколко вечери подред феновете гледат Мейдън вместо Ози Озбърн, който има проблеми с гласа си, като впоследсвие ги замерят с яйца и други предмети. Следва скандал с жената на Ози, в който Мейдън не се представят особено добре. Освен това Мейдън свирили в няколко града, който не били включени в турнето - Квебек, Торонто и Денвър. По време на това турне получили своя звезда на Алеята на Славата в Холивуд.

[редактиране] A Matter of Life and Death
14-тият студиен албум на групата излиза на 28 август 2006г. и е предшестван от сингъла "The Reincarnation of Benjamin Breeg". Албумът отново е продуциран от Кевин Ширли и е най-дългият албум на групата до момента. Групата също така записала и четири кавъра: "Tush" на ZZ Top, "Space Truckin'" на Deep Purple, "Angel of Death" на Thin Lizzy и "Hocus Pocus" на Focus. Въпреки това никоя от песните не излезнала като сингъл.

[редактиране] Състав

[редактиране] Оригинален
Пол Диано - вокали
Дейв Съливан - китара (заменен от Дейв Мъри, само след няколко месеца)
Тери Ренс - китара
Стив Харис - бас
Рон Матюс - барабани

[редактиране] В момента
Брус Дикинсън - вокали
Дейв Мъри - китара
Яник Герс - китара
Ейдриън Смит - китара
Стив Харис - бас и клавишни
Нико Макбрейн - барабани

[редактиране] Айрън Мейдън в България
1995 г. — Айрън Мейдън с вокал Блейз Бейли дават концерт в София.
2000 г. — Планиран е концерт на Мейдън в София с класическия им вокал Брус Дикинсън и билетите са почти разпродадени, когато Яник Герс пада от сцената в Германия, чупи ръка и концертът е отменен. Вместо тях идва групата Мотър Хед.
2007 г., 4 юни — Концерт на Айрън Мейдън в София, на стадион "Локомотив". Подгряващи групи са Ахат и Лорън Харис (дъщеря на Стив Харис ) с бандата си.

[редактиране] Дискография

[редактиране] Студийни албуми
Iron Maiden - 1980
Killers - 1981
The Number of the Beast - 1982
Piece of Mind - 1983
Powerslave - 1984
Somewhere in Time - 1986
Seventh Son of a Seventh Son - 1988
No Prayer for the Dying - 1990
Fear of the Dark - 1992
The X Factor - 1995
Virtual XI - 1998
Brave New World - 2000
Dance of Death - 2003
A Matter of Life and Death - 2006

[редактиране] Изпълнения на живо
Live After Death - 14.10.1985
Live at Donington - 22.08.1992
A Real Live One - 22.03.1993
A Real Dead One - 18.10.1993
Rock in Rio - 26.03.2002
Death on the Road - 30.08.2005

[редактиране] Компилации
The First Ten Years - 1990
The Story So Far (part one) - 1995
The Story So Far (part two) - 1995
Best of the Beast - 1996
Eddie's Head - 1998
Ed Hunter - 1999
Edward The Great - 2002
Eddie's Archive - 2002
The Essential Iron Maiden - 2005
Edward The Great - 2005

[редактиране] Видео/DVD
Live at the Rainbow - 1980
Video Pieces - 1983
Behind the Iron Curtain - 1985
Live After Death - 1985
12 Wasted Years - 1987
Maiden England - 1989
The First Ten Years - The Videos - 1990
From There to Eternity - 1992
Donington Live 1992 - 1993
Raising Hell - 1993
Classic Albums: The Number of the Beast - 2001
Rock in Rio - 2002
Visions of the Beast - 2003
The Early Days - 2004
Death on the Road - 2006

[редактиране] Сингъли
The Soundhouse Tapes - 1979
Running Free - 1980
Sanctuary - 1980
Women in Uniform - 1980
Live!! + one - 1980
Twilight Zone/Wrathchild - 1981
Purgatory - 1981
Maiden Japan - 1981
Run to the Hills - 1982
The Number of the Beast - 1982
Flight of Icarus - 1983
The Trooper - 1983
2 Minutes to Midnight - 1984
Aces High - 1984
Running Free (live) - 1985
Run to the Hills (live) - 1985
Wasted Years - 1986
Stranger in a Strange Land - 1986
Can I Play With Madness - 1988
The Evil That Men Do - 1988
The Clairvoyant - 1988
Infinite Dreams (live) - 1989
Holy Smoke - 1990
Bring Your Daughter ... to the Slaughter - 1990
Be Quick or be Dead - 1992
From Here to Eternity - 1992
Wasting Love - 1992
Fear of the Dark (live) - 1993
Hallowed by the Name (live) - 1993
Man on the Edge - 1995
Lord of the Flies - 1996
Virus - 1996
The Angel and the Gambler - 1998
Futureal - 1998
The Wicker Man - 2000
Out of the Silent Planet - 2000
Run to the Hills - 2002 re-release
Wildest Dreams - 2003
Rainmaker - 2003
No More Lies - 2004
The Number of the Beast - 2005 re-release
The Trooper - 2005 re-release
The Reincarnation of Benjamin Breeg - 2006

[редактиране] Виж Също
Метъл
Джудас Прийст
Лед Цепелин
Дийп Пърпъл
Блек Сабат
Рейнбоу
Брус Дикинсън

[редактиране] Външни препратки
http://www.ironmaiden.com/ Официален сайт на iron maiden
http://www.ironmaidenforever.hit.bg/ Фен сайт
Phantom Of The Opera - Everything about Iron Maiden